А. Герджиков: Трябва да се говори за връзката между висшето образование и пазара на труда
От самото основаване на Рейтингонвата система, Софийският университет винаги е бил преди всичко в доста професионални посоки. Имаме 27 от 52 професионални посоки и нормално сме преди всичко в 23 или 24. Това е естествено, тъй като качеството в Софийския университет постоянно е било високо, просто неотдавна го измерваме по разнообразни способи.
Това сподели предаването „ Нещо повече “ по „ Хоризонт “ ректорът на Софийският университет „ Свети Климент Охридски “ проф. Анастас Герджиков.
Допреди 3-4 години студентите вървяха с избрана дотация, която беше неизменима без значение от качеството. Така, в продължение на 15-20 години, употребявайки правилото, че парите вървят след студента, ние проваляхме качеството, тъй като стимулирахме висшите учебни заведения да покачват броя на студентите, а това значи да разкриват и нови специалности, които постоянно не им бяха присъщи и нямаха огромен опит, надлежно не бяха и доста качествени. Сега тази наклонност се обърна, само че не от рейтинговата система. Рейтинговата система има за цел да ориентира кандидат-студентите
Според ректора, основаването на лист със предпазени специалности „ работи добре “ само че за описът с предпочитани професионални посоки, където влизат естествените науки, би трябвало да бъдат планувани „ и други тласъци “. Завръзката сред бизнеса и образованието той изясни:
Помагат огромните предприятия, а те са малцина. Аз постоянно давам за образец Минно-геоложкия университет, при който и четирите минно-добивни предприятия оказват помощ доста - и със стажове, и със средства, по всевъзможен метод - и, надлежно, завършилите се осъществят при тях. Това се получава и в няколко от техническите университети. Но, не се получава да вземем за пример при естествените науки доста. Получава се във фармацията. Не се получава там, където дребният и междинният бизнес, който е доминиращ, няма интерес. Той няма интерес да влага в обучението по химия и физика.
Всъщтност би трябвало да се приказва за връзката сред висшето обучение и пазара на труда или работодателите, тъй като, наред с бизнеса огромна част от студентите се осъществят не в произдводството или в промишлеността, а в неправителствения бранш, а още по-голяма част - в държавния бранш. Те стават учители, държавни чиновници и така нататък Всички тези работодатели би трябвало да помислят дружно за тласъци, а освен бизнеса. Трябва да помислят по какъв начин да подтикват освен с пари хората, само че и с атрактивни оферти, да вземем за пример студентски практики.Герджиков дефинира актуалната промяна в образованието като " смислена " и добави:
Правят я 5 държавни управления и 3 национални събрания. Надпартийна е. Дано не се трансформират нещата, тъй като за първи път от 4-5 години вървим в вярната посока.
Това сподели предаването „ Нещо повече “ по „ Хоризонт “ ректорът на Софийският университет „ Свети Климент Охридски “ проф. Анастас Герджиков.
Допреди 3-4 години студентите вървяха с избрана дотация, която беше неизменима без значение от качеството. Така, в продължение на 15-20 години, употребявайки правилото, че парите вървят след студента, ние проваляхме качеството, тъй като стимулирахме висшите учебни заведения да покачват броя на студентите, а това значи да разкриват и нови специалности, които постоянно не им бяха присъщи и нямаха огромен опит, надлежно не бяха и доста качествени. Сега тази наклонност се обърна, само че не от рейтинговата система. Рейтинговата система има за цел да ориентира кандидат-студентите
Според ректора, основаването на лист със предпазени специалности „ работи добре “ само че за описът с предпочитани професионални посоки, където влизат естествените науки, би трябвало да бъдат планувани „ и други тласъци “. Завръзката сред бизнеса и образованието той изясни:
Помагат огромните предприятия, а те са малцина. Аз постоянно давам за образец Минно-геоложкия университет, при който и четирите минно-добивни предприятия оказват помощ доста - и със стажове, и със средства, по всевъзможен метод - и, надлежно, завършилите се осъществят при тях. Това се получава и в няколко от техническите университети. Но, не се получава да вземем за пример при естествените науки доста. Получава се във фармацията. Не се получава там, където дребният и междинният бизнес, който е доминиращ, няма интерес. Той няма интерес да влага в обучението по химия и физика.
Всъщтност би трябвало да се приказва за връзката сред висшето обучение и пазара на труда или работодателите, тъй като, наред с бизнеса огромна част от студентите се осъществят не в произдводството или в промишлеността, а в неправителствения бранш, а още по-голяма част - в държавния бранш. Те стават учители, държавни чиновници и така нататък Всички тези работодатели би трябвало да помислят дружно за тласъци, а освен бизнеса. Трябва да помислят по какъв начин да подтикват освен с пари хората, само че и с атрактивни оферти, да вземем за пример студентски практики.Герджиков дефинира актуалната промяна в образованието като " смислена " и добави:
Правят я 5 държавни управления и 3 национални събрания. Надпартийна е. Дано не се трансформират нещата, тъй като за първи път от 4-5 години вървим в вярната посока.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ